Salone del Mobile - Семиотична карта на естетиката
Посещението на Salone del Mobile Milano е като качване на артистично, мултикултурно виенско колело. Улиците са наситени с аромати и цветове, слухът улавя различни езици. Хора от цял свят идват на поклонение пред добрия продуктов и интериорен дизайн, а и на изкуството, защото Салона делеч не е само мебелно изложение. Отдавна оттласнал се от първоначалната си идея, функция и обхват, сега той е форум, събитие с огромно значение за интересуващите се от естетика и от тенденциите в съвременния дизайн. Погледът на наблюдателя става ненаситен за красота, новост и изненадващи решения и свиква с вдъхновението, както се свиква с въздух.
Заражда се естествена интуиция да наблюдаваш всичко и да го разчиташ като семиотична карта на естетиката. Намираш код в начина, по който са облечени хората, в начина, по който комуникират със средата. Транскрибираш с интерес части от разговор на френски, инталиански, английски език, проведен около някоя от инсталациите или щандовете. Замайваш се от тази полиспектърна културна сплав. Не беше случайна аналогията с виенско колело, защото основното чувство, което те съпровожда през цялото време е подобно на възторга на дете в лунапарк. Отвсякъде искрят впечатления и чаши, разхвърляни са програми, всичко свети и кани, своите посетители. За да придам плътност на тази картина ще споделя, че според данните тази година в най-голямото изложение за дизайн са участвали над 2 400 изложителя, около 340 000 са посетителите от 165 различни държави, било е отразено от над 5000 журналисти.
Основен момент в Салона е именно невъзможността да посетиш всичко, което искаш и присъства в първоначалния ти план или how to be in 10 places at once.
Презентацията на експозиторите започва от дълго обмислен избор на пространство, собено ако става дума за Fuorisalone, и артист, който да предложи своята визия и преминава през педантично внимание към всеки детайл-инсталации, информативни и рекламни материали, меню и т.н.
Впечатлителен е фактът, че от мебелно изложение, днес Salone del Mobile е културно явление със световно значение. За това говорят не само статистическите данни, но и фактът, че Салона се превръща в платформа, чрез която артисти отправят дори политически и социални послания. Такива примери в изложението тази година са - GOD, проект на Alberto Biagetti и Laura Baldassari, куриран от Maria Cristina Didero и Capitalism is over на Raumplan за Cascina Cuccagna.
В 56-тото издание на Saloni наблюдаваме интересни тенденции, част от който свързани с разработване и ползване на естествени, екологични или рециклирани материали, намиране на източник на вдъхновение в изчистения дизайн, пастелните цветове и органичността на формата.
За мен интересна беше инсталацията на Hermès по дизайн на Studio Hermès в колаборация с Guillaume Delvigne и Damian O’Sullivan. Hermès представи своята Home collection в Brera design district. Изборът на пространство и локация беше много добър, а изпълнението на щанда - архитектурно, изчистено и създаващо слънчева атмосфера, в която добре съжителстват цвят, текстура и обекти.
Много стилно и деликатно беше представен проекта Baroquism в студиото- галерия на Vincenzo De Cotiis. Семплото пространство в индустриален стил кореспондираше прекрасно с проекта и подчертаваше обектите. Просторността и
1
суровата текстура бяха добрa рамка на иначе тежките и внушителни мебели, изработени от мрамор и стъкло, които навяваха мисли за “Смърт във Венеция” от Томас Ман и символиката на Бaрока.
Друга интересна локация - Nilufar Gallery and Depo - задължителна точка в плана на всеки, интересуващ се от история на дизайна и от развитието на концептуалния дизайн. Поетично, “филмово” пространство, съвместяващо образа на галерия с този на склад. Nilufar се концентрира в селекциониране на ретро мебели и обекти, но стимулира и проекти на съвременни артисти.
Естетична беше инсталацията на COS от STUDIO SWINE, която е и Most Instagrammed. Тя беше архитектурна и едновременно с това научно експериментална. Създадена е от японския архитект Azusa Murakami и британския артист Alexander Groves и представлява дърво, което цъфти.
В Rho Fiera най-забележителен беше щандът на Flos, изграден по дизайн на Clavi Brambilla, в който бяха изложени проекти на емблематични дизайнери като Philippe Starck, Michael Anastassiades, Konstantin Grcic, Barber & Osgerby, Ronan и Erwan Bouroullec, Vincent Van Duysen, Piero Lissoni, Nendo и Formafantasma. Разположен на впечатляваща площ и изграден с много внимание, щандът създаваше усещане за архаичен лабиринт, изпълнен с растения и светлина.
