DOT Sofia – точката до пазара
Разговаряме сд-р Панчо Георгиев, инвеститорът на може би най-интересната нова сграда в града ни, наречена DOT Sofia. Още с появата си близо до Женския пазар „ръждивата“ ѝ фасада и смелото архитектурно решение привлякоха всеобщо внимание. Д-р Георгиев е потомствен лекар, роден в България и отраснал в Швейцария, старши партньор в глобална компания за управленско консултиране, където ръководи отдела за здравеопазването. В момента живее със семейството си в Близкия Изток, но не спира да мисли за България.
Как се роди идеята за DOT Sofia?
Много пътуваме със съпругата ми и обичаме красиви, бутикови и автентични пространства, които ни запознават с корените на мястото, с архитектурата. Тъй като съм роден в България и винаги съм си мечтал да направя нещо тук, решихме да създадем пространство, което ни харесва, и до момента ни липсваше в София, даже и в България. Комбинирахме елементи, които са ни по сърце – архитектура, хубава храна и съвременно изкуство.
Решихме да направим нещо като наш съвременен дом, който бихме споделили с други пътуващи хора. Посетителите - от чужбина или от други градове на България, могат да получат ново преживяване в София. Като функционалност не е нещо ново, но концепцията със сигурност се откроява от това, което по-често виждаме. Това беше идеята – да бъде малко провокативно, по-скоро насочено към публика, която пътува и търси качествено преживяване.
Целта ни в DOT е да работим с различни хора, с помощта на които представяме „най-доброто съвременно българско“ или поне нашата интерпретация за него. За нас е важно пространството да е локално, но да не е историческо, да гледа напред. Затова всичко се върти около съвремието.
Как избрахте хората, на които се доверихте – архитектите, куратора на галерията, шефа на ресторанта?
Въпреки че не съм живял в България, може би заради семейството ми и моята баба в София (която беше много важна за мен), винаги много съм обичал да идвам в България и съм имал приятелства тук. Откриването на хората беше комбинация от различни срещи. С архитектите Георги Кътов и Вяра Желязкова (I/O Architects) се запознахме по време на самия процес – проучвах български архитекти, които създават близки до нашата естетика проекти. Оказа се, че няма чак толкова много възможности. Свързах се с тях, споделих им какво бихме искали да направим и така започна всичко – връщайки се назад, напълно разбирам защо се влюбиха в идеята. Мисля, че за самите тях това остана важен проект, а нашите отношения станаха много ценни през годините. Благодарение на тях се запознах и с Веселина Сариева, която се грижи за изкуството в DOT. Шеф Александър Гоцев и екипа срещнах чрез стар приятел, а управителят на сградата и хотелската част – Лидия Буранова, се появи в точния момент. Установихме,че именно тя е човекът, който много добре се вписва в мястото и припознава идеята. За нас беше изключително важно тези хора да могат да работят в екип и макар да са „сглобени“ от съвсем различни места, мисля, че днес говорят на един език.
Как оценявате днес развитието на проекта DOT Sofia? Кой от компонентите му е най-успешен?
DOT съединява три неща: чисто функционалн осградата е хотел или по-скоро guest house, плюс съвременно изкуство, представено в постоянна и гостуващи изложби, и ресторант КОМАТ. Искахме да дава някакъв импулс в квартала, който сме избрали съвсем умишлено. Тази функция е извън комерсиалната дейност на сградата. Не мога да кажа, че има един ключов компонент, най-важното е, че към момента всички процеси се развиват добре. Желанието ни е да влиза правилната публика, дори и това да изисква повече време. Много хора споделят, че не са стъпвали от десетилетие в квартала, но сега го посещават и им харесва. Моя приятелка, която живее в „Лозенец“ идва често на брънч и казва: „Понякога ни се струва малко скъпо за закуска, но пък после отиваме за покупки на Женския пазар – накрая сметката излиза!“ Страхотно е, че хората, идвайки тук, започват да правят връзки и с други места в района.
Изненадахме се приятно, че с архитектурата спечелихме наградата на Камарата на архитектите в България. Огромна чест за нас! Мисля, че сме единствената сграда, която спечели награда „Зелен хотел на годината“ и „Концептуален хотел на годината“ в конкурса "Сграда на годината“. Радваме се, че и публиката реагира положително, въпреки че архитектурата не е в стил, който голяма част от населението би определило като красива.
Ресторантът върви много добре – надявахме се да се случи така, но нямаше как да сме сигурни. За късмет, към момента той е пълен всяка вечер. Там също спечелихме две награди - още едно огромно признание за нас.
По отношение на изкуството – благодарение на Веселина Сариева се провеждат различни събития, които срещат посетители от България и чужбина със съвременни артисти и тяхната работа. Мисля, че започваме да създаваме пространство, което предизвиква интерес сред колекционери, куратори и хора на изкуството. Идеята е да показваме някои от важните автори на българското съвременно изкуство – това е дълъг процес, който изисква доста работа. Много хора все още са склонни да купуват стари майстори или изкуство от чужбина. Но в съвременното ни изкуство има невероятни произведения и ми се струва, че започваме да допринасяме за неговото популяризиране и в София.
Мина време от официалното откриване и мисля, че днес пространството се развива много добре в своите три направления.
Какво да очакваме в бъдеще от Вас – и по отношение на DOT Sofia, а може би и други проекти в България?
Имаме доста работа в DOT. Началото е много добро, но умението е не да започнеш, а постепенно да ставаш все по-добър, да се адаптираш към това, което публиката търси, да растеш. Целта ни е да се подобряваме непрестанно не като обем, а като качество. Втората сфера е средата около DOT – имаме няколко идеи от самото начало, които бихме искали да реализираме заедно с други партньори. Желанието ни е да допринесем за развитието на квартала, но без да се прекалява с намесата – харесваме мястото с неговата структура и хора. Може да се очаква през следващите години да лансираме още идеи - кулинарни или свързани с изкуството. Има страхотни неща, които вече се случват благодарение на други хора и тук по-скоро става въпрос за колаборация, партньорства, възможност да си помагаме един на друг и да вървим напред. Имаме списък с около 20 различни идеи! Тук е зиплайнът - въжената линия над Женския пазар, за който често съм говорил. Тук отново става въпрос за колаборация с правилните хора и възможността София малко повече да се забавлява (зиплайнът е един пример за нещо такова). Ще бъде добре да има повече такива случки в града. Към момента имаме своите приоритети и търсим хора, с които да ги реализираме.
