Трудно е да се възприеме ,че дизайн продуктите могат да бъдат обект на колекциониране.
Природата им е свързана с индустриалното производство и следователно – серийно производство и широка достъпност. Както казва Cooper Hewitt, бивша арт директор на Design Miami, от където и произхожда името Collectable design – “Хората не намират думата craft за достатъчно секси, така,че прегърнахме идеята за collectable design , и се създаде различен тип интерес, познавачи и внимание .“
Както ,вероятно си спомняте , през 2006-2007 , започна бум с лимитираните издания при дизайн компаниите, които успяха ,по този начин , да насочат вниманието към специфичната природа на съвременните продукти . Някои от тях са плод на особено сливане между индустрия , нови технологии и занаятчийство.
Тъкмо тези продукти са обект и на колекционерски интерес. Но за разлика от изкуството при дизайна е необходимо известно време на отлежаване, в което продукта да покаже своите изключителни качества и да се докаже като принадлежащ към определена културна общност. Така,че в настоящия момент интересът е към обекти или предмети ,създадени ’50-’60 те години на миналия век а в последно време вниманието се насочва към ’80-те години.
Такива са историческия Philippe Stark, Ettore Sottsass , Martin Szekely…
За да попадне в полезрението на колекционерите един продукт трябва да отговаря на следните условия- според Доменико Раймондо – Директор на най- значимата аукционна къща – Phillips:
- Произход;
- определено място в историята на дизайна;
- силна идентичност.
Фактите говорят,че нито Ковид, нито инфлацията са повлияли негативно на пазара на колекционерството. Дори през 2022 г е отбелязан съществен ръст в продажбите. Последния търг на Phillips отбелязва световен рекорд с продажби за 5 800 милиона евро за продукти на Mario Gottardi, Edmund De Waal, Gino Sarfatti и Studio BBPR.
Какъв да е извода от всичко това? На първо време се забелязва все по-голям интерес към продукти със занаятчийски характер. Очевидно ,навлизаме в една нова ситуация ,която може да се нарече –постиндустриална – в която хората се опитват да възстановят връзката с уникалността на сътвореното през човешкта ръка , за сметка на съвършенството ,което може да постигне машината. В известна степен биват допускани определени „дефекти“ ,които да напомнят за истинността на материала или на обработката. Защото дефектите никога не могат да бъдат повторени или напълно идентични . От друга страна утилитарните вещи никога не са били толкова близо до това да бъдат оценени като произведения на изкуството. Свидетели сме на процес на разтваряне на изкуството във всички сфери на съзидание и творчество , вкл. Индустриалното производство. И все пак различията не се променят. Ето какво казва един от добре продаваните живи дизайнери – Martin Szekely:
“ Няма нищо по-далечно от картина, текст ,пиеса или филм ,както столът. Материалната страна на изкуството е повърхност, която крие истинското съдържание. За разлика от това ,единственото нещо, което един стол разкрива е самият себе си. Да не говорим за факта,че като седнеш на нето той става невидим...“
