Може би истинските ценители на естетиката са точно тези хора, които са готови да жертват функционалността в името на красивото. С уговорката, че това не е самоцелен жест, а вътрешна необходимост, водеща във всяко решение. Такъв е и случаят с това компактно централно софийско жилище (80кв.м.), чийто собтсвеник предпочита да се създаде повече въздух за любовта му към дизайна иизкуството, отколкото да бъде разточителен с кухненското пространство. Да, за някои сърцето на дома е кухнята, но за други, то е разделено на десетки елементи от интериора и декора, разказващи историята на притежателя си.
Предизвикателството в преустройството на това флиртуващо с контрастите жилище, е в обединението на сегментираните малки пространства от трегери и колони и превръщането им в ребус на добрия живот. Най-просторното - дневната, се трансформира в кабинет с плъзгащи се врати, който освен това носи функцията на гостна с падащо, скрито зад бюрото легло. Загадката за това как да имаш всичко сякаш е открила своя ключ в жилището. Отговорът е, че не е необходимо да правиш компромис с нищо, стига да имаш визията как да обединиш желанията си в хомогенна картина. Комуникират ли си плавно и органично всички те, значи си готов да ги имаш всичките накуп.
Влизайки в дневната, обединена от трапезарна част, усещането е като да си попаднал в пространство, декорирано от съвременния Мондриан (ако се бе родил 100 години по-късно и се бе занимавал с интериорен дизайн). Контрастните цветове и текстури в дневната потапят съзнанието в преобладаващо синята гама, афлуидните форми на дивана, абсолютна дизайн икона от Tacchini, приютяват забързания ум. Въпреки максимализма в цветовете и формите, интериорът все паксе движи по законите на минималистичното и само с един жест цветната кухня се скрива от бялата ламперия, стягаща всички скрити гардероби и шкафове. Плъзгайки се по ръба на прекаленото, но точно там, където той е най-фин и категоричен в израза си, погледът стига до трапезарната маса със скулптурен силует на Desalto. Играта с обемите и формите се носи и във въздуха през неоновата лампа над трапезарята. Макар и интериорът да обединява икони на дизайна, цялостното усещане е за пространство, което познава le joie de vivre и определено не се взима твърде насериозно. Може би със същото усещане към творчеството си Мондриан е подходил, създавайки минималистичната икона на изкуството от няколко основни цвят и линии.
Обособеното кабинетно пространство отново предизвиква с контрастния тон, този път в червено, обобщавайки усещането, че интериорът е проектиран за човек, който обича да предизвиква самия живот. Така системата на HAY от шкафове и рафтове с по-нисък профил на този етап, е предвидена да може да “расте” заедно с притежателя си и неговия уклон към градския хабитат. На фона на минорната картина, част от личната колекция на собственика, столът S-Chair от Tom Dixon е като щрих, възклицание на най-фините нива на душата. От отсрещния край на пространството тялото и стоманеният дифузер на лампата Shogun сякаш са там, за да провокират с присъствието си - точно така, както умело го правят най-запомнящите се личности. Те са хората, готови да “дръпнат Дявола за опашката” (Daredevils) и интериорите, в които живеят няма да останат незапомнени.
Богът в детайлите присъства и в банята - ефект на иризация в стъклото, разделящо мократа част променя цветовете си в зависимост от коя страна го погледнете. Наподобява сапунен мехур, който може и да се пръсне на много частици, но дори и така, ще е съществувал в пълния си спектър. Ако наистина най-добрите идеи се раждат под душа, то не е ли чудесно точно такава да е рамката на идеите ни…
“Може би, но колко точно големи са идеите ви”, би попитал един daredevil.
