15 Май, 2020

Раф Симънс: „Сега мисля все повече и повече за осезаемото“

от Цветана Шипкова

Раф Симънс отдавна има статут на легенда в света на модата. Името му е свързано с брандове като Dior, Adidas и Calvin Klein, а съвсем неотдавна белгиецът застана начело на Prada като равен на самата Миуча Прада. Това, което много хора не знаят за Раф Симънс, е, че първото му образование е е индустриален и мебелен дизайн.  

Човекът, който направи революция в мъжката мода, до неотдавна беше под карантина като всички, и, също като нас, преоткрива по нов, сетивен начин, усещането си за дом и значението на това, което ни обкръжава вкъщи. От дома си в Антверпен той даде интервю за списание High snobiety по повод новата колекция мебелни тъкани, която направи за датската компания Kvadrat – златният стандарт в тази област.

Именно с Kvadrat работят всички мебелни брандове, които не правят компромис с качеството, като нашите партньори от MUUTO, HAY и Prostoria.

Как мислите, защо в наши дни младите хора поставят дизайна на мебели на такъв пиедестал? Винаги ли беше така?

Не. И същото се отнася за модата. ... Интересно ми е, че младото поколение издига на пиедестал дизайна на мебелите и тъканите. Тези дни, седейки през цялото време вкъщи, преосмислям това, което си мислех миналата година, някак сменям посоката по отношение на тъканите, които исках да разработя за Kvadrat. Мисля, че преди повече се концентрирах върху визуалния аспект на материята, мислех много за естетическото въздействие, за багренето, за съпоставянето на цветовете.

Какво се промени?

Сега мисля все повече и повече за осезаемото, за реалното усещане. Какво чувстваш, когаго ги докосваш, но също и за психологическото им въздействие. Мисля за уют в „пашкула“ на дома, за топлина. Малко е странно как се чувствам, седейки си вкъщи тези седмици, сякаш си казвам: Еха! Всъщност винаги съм имал това чувство. Защото всеки усеща това – идеята, че домът ти с всичко, което те обкръжава, е много важно нещо, всъщност то е решаващото. 

Това е шестата година, през която cътрудничите с Кvadrat. Явно много обичате да работите с тях.

О, да. Много е успокояващо и много различно от работата в модната индустрия в момента. Те не се надпреварват, не тичат срещу часовника, и всичко, което правят, е трайно. Имат такова отношение, откакто започнах да работя с тях, за разлика от всеки друг бизнес, с който съм запознат, където всичко е подчинено на сроковете. Идеята е да правим неща, които траят вечно. Когато започнахме, работехме по нов текстил. Мисля, че започнахме с три материи. И после през следващата година - още две-три. И така нататък. Но принципът не е да сменяме нещата. Не си казваме: „Добре, нека сега да махнем тези качества и да направим нещо съвсем ново.“ Мисля, че това е много правилен  и красив начин на работа.

Мисля, че младите хора на моята възраст са по-отворени да харчат пари за добри мебели, защото това им създава чувството за трайност в свят, който се движи толкова бързо. Ако купите нещо скъпо от Kvadrat, можете да го имате завинаги. Така че дори ако наемът на апартамента ви се повиши или трябва да се изнесете от дома си по някаква причина, винаги имате нещо стойностно, в буквалния смисъл на думата.

Това е нещо, което винаги ме е очаровало. Питам се защо е така, искам да го анализирам и да се опитам да го разбера, дори и да не знам точно точния отговор. Нещата, за които сега говорим, се отнасят към приложното изкуство. Нашето общество стигна дотам, че много хора нямат проблем да си купят палто за 2000 евро. И за тях не е никакъв проблем, ако няма да го носят до края на живота си. Но, о, Боже, ако трябва да си купят стол за 1000 евро, това е напълно различно. Независимо от това, че могат да го имат до края на живота си.

И мисля, че това има много общо с показността, с демонстрацията. Защото вие ходите по улицата и навсякъде в дрехите си. Те имат много общо с идентичността и възприятието на хората. Как хората мислят един за друг. Но за мен никога всъщност не е имало разлика в този смисъл. Не виждам йерархия. За мен е от точно същото значение да имам в дома си нещата, които намирам за важни за себе си. Не виждам йерархична разлика между купуването на палто от Prada, например, или купуването на мебели от някого, или тапицерия на дивана ми. За мен е същото. Не си казвам : „О, боже. Не бих направил това, защото никой няма да го види. Това е скъпо, но никой не го вижда, така че няма да го правя.“

Нека да поговорим за тъканите за Kvadrat, те са много красиви!

Представяме две нови материи: Helia и Silas. Подходът ми към тях започна от идеята за повърхност и допир. Повечето тъкани, върху които работех за Kvadrat през всички тези години, бяха наситени с повече цвят, но точно в този момент бях много по-привлечен от повърхостта и тактилното усещане на текстила. Не само визуалното въздействие, но и чувството, когато го докоснете. Silas беше вдъховен от идеята за нещо, което почти да предава усещането за плюшено мече, което искаш да пипаш през цялото време.

Има ли в дома Ви продукт или мебел, който сте купил отдавна, и който наистина се откроява и има сантиментална стойност за Вас?

Имам един мебел на Джордж Накашима. От много млади години винаги съм се интересувал от трима, четирима, може би пет дизайнери. В края на 80-те не беше много популярно да се харесват тези хора. По онова време трябваше да харесваш Филип Старк и всички останали. Но мен много повече ме привличаха хора като Накашима, Корбюзие, Пруве и Периан. Много ми харесва тяхната социална отговорност. Тогава Накашима за мен беше наистина интересен с идеята, че мебелите - тук може би си казва думата моето хардкор образование по индустриален дизайн  - трябва да функционират. Същото отношение  прилагам и в работата ми за Kvadrat. Харесва ми идеята за практичност и за неща, които наистина служат на потребителя.