1 Април, 2020

Христо Станкушев: “Криза, която създава възможности”

от Цветана Шипкова

Времето на наложената ни социална изолация поставя тежки предизвикателства пред архитектурните студиа – изиссква се тотална промяна на начина на работа, хората се лишават от ежедневната пряка комуникация с колегите, а работата от къщи има и приятни, и доста затрудняващи страни. Решихме да направим „моментна снимка“ на начините, по които се справят с това сериозно изпитание пред тъкмо започналата да укрепва българска архитектурна сцена партньорите на СКЛАДА. Ето какво ни разказа Христо Станкушев, приятел и "съучастник" на СКЛАДА в не един проект, основател на новото студио 7561 архитекти. До неотдавна Христо беше мениджър на студио dontDIY, на което е съосновател.   

Как се промени животът ти след наложените мерки за социална изолация?

Във време на глобална криза и предстояща национална паника прекарвам по-голямата част от деня си вкъщи със семейството. На персонално ниво обаче това е една криза, която отваря безброй възможности - реорганизиране и оптимизиране на офисната работа, време за пренастройване на приоритетите, отпадане на лоши практики.

Какво четеш, каква музика слушаш, какви филми гледате вкъщи?  

Не остава много време за лично пространство, спорт, книги или филми - музиката е единствения сигурен пристан, започвайки от леките албуми на Wilco, преминавайки през самовглъбените Brightblack Morning Light, достигайки на моменти до крайности с Oneothrix Point Never и Fuck Buttons.

Как изглежда домашното ти работно място?

Работната ми зона вкъщи е организирана на трапезарната ни маса и столове на собствения ни бранд Almost - 4th Table в бук и 4th Armchair в бяло, на които съм свикнал да прекарвам време от годините на споделен офис със СKЛАДА. Компания ми правят работа на Кирил Кузманов и подходяща за сезона антиутопична офсетова фотография от Детройт, като понякога задачите преминават в архитектурни работилници с Кари и Бобо.

Как очакваш да продължи живота след пандемията?

В ежедневието, в което няма делници и празници, се надявам да намерим време за откриване на общите ни ценности като общество.