Печат на тази страница
20 Декември, 2018

Оригинали срещу имитации

от Цветана Шипкова

Казват, че имитацията е най-искреното ласкателство, но в света на дизайна едва ли някой би повторил тази мисъл. Копирането е истински бич в тази сфера - индустрия, която носи милиони на хора, които безцеремонно си присвояват идеите и таланта на другите. Видях го с очите си на мебелния панаир в Гуанджоу, Китай, през март тази година. Разбира се, и преди това ми беше известно, че над 90 % от копията и имитациите на дизайнерски мебели и осветителни тела идват от Китай. Неведнъж съм виждала как китайци снимат, въпреки забраната,  всеки детайл, шев и сглобка на новите модели мебели по време на Салона в Милано. Била съм свидетел и как, когато ги забележат и ги принудят да престанат, вадят бележник и молив, и започват да скицират.  И въпреки това бях изненадана, когато видях толкова познати, емблематични мебели на големи италиански дизайнерски брандове, изложени съвсем официално като „собствени модели” на щандовете на незнайни китайски производители. 

Вносът на такива мебели в повечето страни на нашия континент е забранен. Европейското законодателство защитава правата на дизайнерите 70 години след смъртта им, но не навсякъде е така. Дори във Великобритания до тази година авторското право за мебелите беше само 25 години от момента на създаването им, а продажбата на реплики – напълно законна.  Нещо повече, организацията на вносителите на копия – Expired Copyright Homeware Organisation, успя да забави влизането в сила на закона, който изравнява британското законодателство с това на Европейския съюз, с близо пет години. Той бе приет още през 2013 г. след активна медийна кампания в защита на интелектуалната собственост на дизайнерите, започната от главната редакторка на Elle Decoration Мишел Оганделин. Тя лансира своята акция, след като научава , че съпругата на премиера Дейвид Камерън е купила копие на лампиона Arco на братя Кастилиони от 1962 г., оригиналът на който се произвежда от FLOS.

Сега, въпреки, че промените в британския закон са вече в сила, се поставя въпросът дали след Брекзит лобито на вносителите няма отново да се опита да промени нещата в своя полза. Срещу него се изправят компании като  Vitra, Artek, Thonet, Republic of Fritz Hansen, FLOS, Artemide, Cassina, които са най-засегнати от далекоизточните имитации. Именно те произвеждат и държат авторските права на най-копираните мебели – като столовете на Чарлз и Рей Иймс и тяхната закачалка Hang it All, мебелите на Алвар Аалто, столът на Вернер ПантонPanton Chair, споменатият лампион Arco на братя Кастилиони.  

Всички тези мебели са много скъпи. Продавачите на реплики често се защитават с аргумента, че правят дизайнерските мебели достъпни за всички и разпространяват добрия вкус, но истината е друга. Високата цена на оригиналните мебели идва от изключителното качество на материалите и тяхната обработка, от платените авторски права, от изключително прецизното, понякога ръчно, производство. Техният живот се измерва с десетки, даже стотици години. Копията се правят от евтини материали, които не издържат теста на времето – некачествено дърво, кожи, боядисани с отровни бои,  метални части, които бързо ръждясват. Цената на оригиналите не пада и даже расте с годините, докато копията отиват на боклука.  Но основното, заради което е важно да купуваме оригинални мебели, е справедливостта и уважението, което дължим на труда и таланта на дизайнерите. Те работят понякога с години, за да създадат оригиналния продукт, експериментират, минавайки през проби и грешки, движат технологиите напред, изобретяват, инвестират време и средства в производството и маркетинга му. През това време имитаторите лесно се възползват от идеите им, бързо и некачествено произвеждат продукта и наводняват пазара с лоши копия, като лишават автора от заслужените приходи от продажбите. През последните години сме свидетели на драстични примери, когато имитации на нови мебели се продават в интернет още преди официалното им представяне от оригиналния производител. Затова е важно да не се поддаваме на изкушението да си купим евтино „съвсем като истинския” дизайнерски мебел, да не насърчаваме крадците на идеи и талант.