1 Май, 2018

Асен Емилов: „Фотографът работи преди всичко с главата си“

от Лидия Манолова

Асен Емилов обича архитектурата, а архитектурата обича да бъде снимана от него. Снимките му представят архитектурния обект или интериора така, както често и самите архитекти не могат да го обяснят. И наистина разказват повече от хиляда думи. Емоцията, която пресъздават те, е близка до философията на СКЛАДА за дома и интериора като място на духа; контекст, в който всичко, до най-малкия детайл, изразява отношение към красотата. В крайна сметка архитектите, дизайнерите, клиентите, шоурума – всички разчитат на фотографа, за да стигне тяхното послание до повече хора. И да ги вдъхнови. Как се случва това? Едно ексклузивно интервю с Асен Емилов, който ни отговаря от студиото си в Лондон.

снимки Асен Емилов

Определяш ли се като архитектурен фотограф и с какво се различава снимането на архитектурни обекти и интериори от другите жанрове във фотографията? 

Да, в последните години се профилирах в снимането на архитектура и интериор. Снимал съм всичко, но като че ли това най-много ми допада и с това се занимавам. Тоест би трябвало да мога да се определя така. Като всеки отделен жанр архитектурната фотография борави с конкретен тип техника, която почти не се ползва вече или не се използва въобще в другите жанрове. Специфичното в нея е, че тя позволява контрол върху перспективните изменения в изображението. Или иначе казано, дава възможност за композиране на кадъра, чрез изместване на убежната точка или оста на обектива спрямо рамката на кадъра. Като цяло може да се каже, че снимането на архитектура е малко по-комплексно като жанр от техническа гледна точка.

Освен това част от спецификата на архитектурата, е че тя основно е осветена от слънцето или е трудно да бъде осветена допълнително от самия фотограф. Затова е нужно да развие определен усет или поглед върху материята.

Как и кога започна да снимаш архитектура и интериори? Случайно или целенасочено работата ти се разви в тази посока? 

Снимането на интериор беше сравнително ново за мен, когато започнахме с Венци (Венцислава Василева, б.а) да снимаме интериори за списание Bravacasa. Ако не се лъжа, беше преди около десетина години.  Казвам сравнително ново, защото не бяхме го упражнявали реално, след като сме учили какви са принципите на работа в НАТФИЗ. Постепенно открих, че е нещо, върху което искам да се съсредоточа като професионален профил. В процеса на работа открих нещо, което много ми хареса - подходът към снимането на един обект много се доближава към подхода на архитектите към всяка една задача. Т.е - всяко задание идва със своите ограничения и рамки, които определят параметрите на проекта като функция и дизайн. Както това важи за архитекта, така е и за фотографа след това. В архитектурната фотография ме привлича  предизвикателството да реша дадената задача, да я развия в конкретните й параметри. Привличат ме и дръзките решения в обем и мащаб, промяната на съотношенията и възможностите, които разкрива за създаване на различни композиции. 

Едва ли е случайно - имах мечта да стана архитект след завършване на художественото училище в Смолян. Новият център в родния ми град Смолян също има влияние. Това е уникален архитектурен комплекс от доста интересни сгради - Родопския Драматичен Театър, трилогията от библиотека, музей и галерия определено са вдъхновяващи. В крайна сметка и любовта на живота ми се оказа архитект. Няма случайни неща :) Каквото си поръчаме - това!

Кое е най-трудното в процеса на визуално представяне на едно пространство или обект? 

- Да го представиш в добра светлина, когато няма предпоставките за това. Да се опитваш да съчетаеш или структурираш вкусове, които са несъвместими, да се опитваш да сглобиш стабилна композиция, когато пространството или обекта не са построени с идеята да бъдат представяни по определен начин. Тоест понякога желанията, даденостите и подхода към представянето имат нужда от известно напасване и изискват концентрация и голяма доза гъвкавост, за да може снимките накрая да постигнат целта си. Звучи много общо и може да се отнесе не само към снимането на архитектура, съгласен съм, но е факт. Понякога пък виждаш композициите на кадрите готови, подредени. Сякаш всяко кътче е проектирано с цел да се снима.

Смяташ ли, че като артист фотографът интерпретира сградата, пространството или интериора според своята естетика? 

Всичко зависи от неговата мотивация, но също и от желанията и възможностите му. Безспорно фотографът, добре подготвен, познаващ средствата, с които се изразява, може да интерпретира сграда или пространство според своята собствена естетика. Интерпретациите са толкова, колкото фотографи има. В повечето случаи обаче мисията на фотографа е да изрази обективно това, което е искал да постигне архитекта, тоест да послужи на каузата на своя поръчител. Със сигурност обаче двама независими един от друг фотографи биха имали различен поглед или почерк върху един обект, при едни и същи предварителни указания.

Как се подготвяш за снимки, запознаваш ли се предварително с обекта, имаш ли бриф от архитектите и доколко се съобразяваш с него?

Голяма част от подготовката е запознаване с обекта.  Планове, предварителни снимки и визуализации, изпратени от архитекта вършат добра работа в тази насока. Когато има възможност, се запознавам с обекта на място. Така имам пряка възможност да планирам снимките спрямо осветлението и движението на слънцето, тъй като то е естественият и основен източник на светлина, независимо дали са екстериорни или интериорни. 

Разбира се, набелязване на основните моменти и детайли на проекта и предварителните изисквания на архитекта в разговор с него са много важни за крайния резултат. Винаги се съобразявам с т.нар. бриф, той помага за по-оперативна работа, когато времето за снимки е кратко и добре структурираната програма е особено необходима. Естествено, правя много допълнителни снимки извън предварителните изисквания, ако времето позволява. 

Колко е важна техниката, с която се снима? 

Както казах в началото, техниката е изключително важна, но разбира, се зависи кой и как я упрвлява. Този жанр на фотографията определено има няколко изисквания към техниката, която ползва фотографът. Едно от основните е той да работи с обективи или камера, които му позволяват да коригира перспективните изменения. Тоест вертикалните линии на сградата или пространството, което е пред обектива да се запазят вертикални. Много хора казват, че това може да се коригира във фотошоп.. Забравете го това! Ако някой се занимава професионално със снимане на архитектура, трябва да се е коригирал преди да започне да снима. 

Много смешен случай - охранителят на банка, която снимах наскоро, беше с мен почти през цялото време и наблюдаваше с интерес. Аз сменям обективи, въртя някакви врътки, местя равнините, фокусирам, променям настройките на апарата, снимам с дистанционно… От друга страна, обектът е прекрасен, работата върви и у мен няма грам напрежение. Освен, че усещам на човека му се иска вече да си ходи, но не ме заговаря. Към края на снимките обаче той не издържа и ми каза - “Е не, ти правиш снимането да изглежда ужасно трудно! Казвам ти човече - дори и с телефона няма да снимам вече…” Смях!

Какво обикновено не знаят хората за работата на един фотограф? 

Хората не знаят или в повечето случаи пропускат мисълта за подготовката на фотографа преди фактическото „щракване“. Така любим термин! Фотографът не работи само с показалеца на дясната си ръка, а работи преди всичко с главата си. Фотографията в самата си същност е изключително комплексно занимание и на фотографът първо трябва да му щрака пипето и след това пръста. Естествено, на някои хора им работи основно с пръста... степените по тази линия доста варират. (Например аз снимам с дистанционно и ползвам палец :)

От няколко години живееш и работиш в Лондон, но снимаш често и в България. Променя ли се според теб архитектурната среда у нас и как?

Променя се да, постепенно, бавно и плавно в положителна посока. Естествено безумия продължават да се строят. Положителното е, че средата е малко по-уравновесена според мен, за разлика от бума преди години. Едно знам - архитектурата би се променила по-бързо към по-добро, ако не е това сляпо и алчно желание за изпълване на нормите и мислене на дребно от страна на поръчителите. Както е интересен и въпросът с конкурсите, как се случват и на кого се дава шанс.

Имаш ли любим проект и кой е той (независимо дали в България или в Лондон)?

Има вече доста платформи за архитектура в интернет и е невероятно колко много интересни проекти се показват в тях. Наистина любим обаче, според мен по-скоро може да ти стане този проект, който си видял на живо. Мога да дам пример с една сграда, която се появи малко след като се преместих в Лондон - M By Montcalm Hotel. Доста e концептуална, вдъхновена е от един повтарящ се мотив в картините на опарт художничката Бриджет Райли /Bridget Riley/. Както обясняват архитектите Squire & Partners, кожата на фасадата е съставена от трислоен пакет, който създава възможност за променящи се нива на прозрачност, наситеност и плътност. Детайлът на фасадата модулира и манипулира светлината вътре и създава условия за абсорбиране на слънчевата енергия. Дава и богатство на фактурата отвън. Опарт в действие, при това тъкмо срещу очната хирургия. Болезнено остра сграда!

В България бих посочил един от последните проекти, които снимах. Реконструкция на къща във Стара Загора, проектирана от I/O архитекти. В нея има доста интересни детайли, които са много редки и новаторски като решение, някои от тях не съвсем видими. Един от основните моменти е невероятната вътрешна стълба, преминаваща през средата на къщата. Впечатляващ детайл, истинско предизвикателство за моделиране, изпълнение и монтаж, и невероятно балгодатна за снимане.

Какво е добре да знаят архитектите, когато се обръщат към фотограф за своите проекти? 

Добре е да знаят първо какъв резултат искат да постигнат със снимките, защо и как искат да изглеждат те, какво да показват. След това да проучат какво ще им предложи даден фотограф като стил. Да проверят с каква техника борави. Добре е да имат предвид, че до голяма степен цената, която им дава фотографът, определя качеството. Трябва да знаят също, че инвестират в себе си по този начин. Инвестират в архива си, в името си, проявяват уважение към огромния труд, който са положили. Да се обърнат към професионален фотограф, който е подготвен и се развива в посока да снима архитектура. Тогава добрият краен резултат е важен и за двете страни. 

Има и архитекти, които още по-внимателно подхождат към идеята и избора на фотограф. Затова избират професионалисти, които да предадат архитектурата чрез стила и усещането си. Да направят разказ, който да предаде преживяването от идеята, мястото, обемите и материалите, и по този начин да вдъхновят хората. Пример за супер взискателен архитект е швейцарецът Петер Зюмтор и неговата съпруга Хелен Бине - архитектурен фотограф с изключителен, разпознаваем стил.

Има ли фотографи, които те вдъхновяват?

Има много, известни и неизвестни - да речем Иван Баан, Хелен Бине, Занг Кичун, Томас Струт, Andreas Gurski… много са!